манталитѐт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Начин на мислене, обусловен от степента на културното развитие на отделния човек. Еснафски манталитет.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- манталетет
- мантълетет
- мантълитет
- мънталетет
- мънталитет
- мънтълетет
- мънтълитет
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ман-та-ли-тет | |
|---|---|---|
| непълен член | ман-та-ли-те-та | |
| пълен член | ман-та-ли-те-тът | |
| мн.ч. | ман-та-ли-те-ти | |
| членувано | ман-та-ли-те-ти-те | |
| бройна форма | ман-та-ли-те-та | |
| звателна форма | — | |