нрав

Речник на българския език

нрав съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

нра̀вът, нра̀ва, мн. нра̀ви, м.
1. Само ед. Съвкупност от душевни свойства; характер. Благ нрав.
2. Само мн. Обичаи, традиции, обществени навици. Според нравите на съвременното общество.

Грешни изписвания (1)

  • нраф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нрав
непълен член нра-ва
пълен член нра-вът
мн.ч. нра-ви
членувано нра-ви-те
бройна форма нра-ва
звателна форма