темперамѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Съвкупност от психическите свойства на човека, които характеризират степента на неговата възбудимост и се проявяват в поведението му. Агресивен темперамент.
2. Жизненост, енергичност. Имам темперамент.
1. Съвкупност от психическите свойства на човека, които характеризират степента на неговата възбудимост и се проявяват в поведението му. Агресивен темперамент.
2. Жизненост, енергичност. Имам темперамент.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- темперъмент
- темпирамент
- темпиръмент
- тимперамент
- тимперъмент
- тимпирамент
- тимпиръмент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | тем-пе-ра-мент | |
|---|---|---|
| непълен член | тем-пе-ра-мен-та | |
| пълен член | тем-пе-ра-мен-тът | |
| мн.ч. | тем-пе-ра-мен-ти | |
| членувано | тем-пе-ра-мен-ти-те | |
| бройна форма | тем-пе-ра-мен-та | |
| звателна форма | — | |