възбуденост

Речник на българския език

възбу̀деност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • вазбуденост
  • вазбуденуст
  • вазбудиност
  • вазбудинуст
  • възбуденуст
  • възбудиност
  • възбудинуст
  • вазбуденос
  • вазбуденус
  • вазбудинос
  • вазбудинус
  • възбуденос
  • възбуденус
  • възбудинос
  • възбудинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-бу-де-ност
членувано въз-бу-де-ност-та
мн.ч. въз-бу-де-нос-ти
членувано въз-бу-де-нос-ти-те
звателна форма