възбуждение

Речник на българския език

възбуждѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вазбождение
  • вазбуждение
  • възбождение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-буж-де-ние
членувано въз-буж-де-ни-е-то
мн.ч. въз-буж-де-ния
членувано въз-буж-де-ни-я-та