хара̀ктер
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. хара̀ктери, (два) хара̀ктера, м.
1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. Весел характер. Лош характер. Твърд характер.
2. Прен. Литературен герой, образ. Писателят рисува различни характери.
3. Само ед. Упоритост, последователност, твърда воля. Човек с характер.
4. Само ед. Отличителна черта, особеност, естество. Характер на спортно състезание. Спортът имаше агресивен характер. Какъв характер ще има срещата?
1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. Весел характер. Лош характер. Твърд характер.
2. Прен. Литературен герой, образ. Писателят рисува различни характери.
3. Само ед. Упоритост, последователност, твърда воля. Човек с характер.
4. Само ед. Отличителна черта, особеност, естество. Характер на спортно състезание. Спортът имаше агресивен характер. Какъв характер ще има срещата?
Синоними
- темперамент, нрав
- свойство, природа, натура, вид, качество, естество, особеност, характерност, черта, отличителна черта
- индивидуалност
- отличителен белег, признак
- същност, душа
- организъм, физика
- стил, маниер
- устройство, строеж, структура
- твърдост, упоритост, издръжливост, смелост, решителност, висок дух
Грешни изписвания (3)
- характир
- хърактер
- хърактир
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ха-рак-тер | |
|---|---|---|
| непълен член | ха-рак-те-ра | |
| пълен член | ха-рак-те-рът | |
| мн.ч. | ха-рак-те-ри | |
| членувано | ха-рак-те-ри-те | |
| бройна форма | ха-рак-те-ра | |
| звателна форма | — | |