1.
ду̀ша
—
съществително име, женски род
(тип 41a)
Значение
ду̀шиш, мин. св. ду̀ших и душѝх, мин. прич. ду̀шил и душѝл, несв.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.
мн. душѝ, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
• Бера душа. — Разг. Умирам.
• Вадя душата (на някого). — Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
• В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
• Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
• Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
• Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
• Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
• До дъното на душата си. — Дълбоко.
• За душата. — Разг. За свое удоволствие.
• Изкривявам си/кривя си душата. — Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
• Излиза ми/изскача ми душата. — Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
• Лежи ми на душата. — Разг. Много ми харесва.
• Напълвам душата (на някого). — Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
• Нося душа под наем. — Разг. Много слаб, много болнав съм.
• От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
• От дъното на душата си. — В много голяма степен.
• Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
• Човек с широка душа. — Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.
душѝш, мин. св. душѝх, мин. прич. душѝл, несв.
1. Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
душа се. — Задушавам се.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.
мн. душѝ, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
• Бера душа. — Разг. Умирам.
• Вадя душата (на някого). — Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
• В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
• Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
• Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
• Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
• Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
• До дъното на душата си. — Дълбоко.
• За душата. — Разг. За свое удоволствие.
• Изкривявам си/кривя си душата. — Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
• Излиза ми/изскача ми душата. — Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
• Лежи ми на душата. — Разг. Много ми харесва.
• Напълвам душата (на някого). — Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
• Нося душа под наем. — Разг. Много слаб, много болнав съм.
• От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
• От дъното на душата си. — В много голяма степен.
• Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
• Човек с широка душа. — Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.
душѝш, мин. св. душѝх, мин. прич. душѝл, несв.
1. Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
душа се. — Задушавам се.
Синоними
- психика, душевност, вътрешен мир
- сърце, чувство, дух, темперамент, вдъхновение, живот
- ум, съзнание, разум, мисъл
- вдъхновител, организатор, ръководител, център
- естество, същност, природа, натура, характер, нрав
- чувства, мисли, съвест
- (гл.) мириша, подушвам, помирисвам, понадушвам, усещам
- (гл.) предусещам, предугаждам, предчувствувам, предвиждам
- (гл.) задушавам, удушавам, задавям, сподавям
- (гл.) потискам, потъпквам, смазвам, потушавам, мъча, гнетя, затруднявам, заглушавам
- (гл.) давя
- (гл.) надушвам
- (гл.) хапя, ръфам
Грешни изписвания (1)
- душъ
2.
ду̀ша
—
преходен глагол от несвършен вид
(тип 176ti)
Значение
ду̀шиш, мин. св. ду̀ших и душѝх, мин. прич. ду̀шил и душѝл, несв.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.
мн. душѝ, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
• Бера душа. — Разг. Умирам.
• Вадя душата (на някого). — Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
• В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
• Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
• Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
• Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
• Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
• До дъното на душата си. — Дълбоко.
• За душата. — Разг. За свое удоволствие.
• Изкривявам си/кривя си душата. — Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
• Излиза ми/изскача ми душата. — Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
• Лежи ми на душата. — Разг. Много ми харесва.
• Напълвам душата (на някого). — Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
• Нося душа под наем. — Разг. Много слаб, много болнав съм.
• От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
• От дъното на душата си. — В много голяма степен.
• Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
• Човек с широка душа. — Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.
душѝш, мин. св. душѝх, мин. прич. душѝл, несв.
1. Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
душа се. — Задушавам се.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.
мн. душѝ, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
• Бера душа. — Разг. Умирам.
• Вадя душата (на някого). — Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
• В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
• Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
• Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
• Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
• Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
• До дъното на душата си. — Дълбоко.
• За душата. — Разг. За свое удоволствие.
• Изкривявам си/кривя си душата. — Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
• Излиза ми/изскача ми душата. — Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
• Лежи ми на душата. — Разг. Много ми харесва.
• Напълвам душата (на някого). — Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
• Нося душа под наем. — Разг. Много слаб, много болнав съм.
• От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
• От дъното на душата си. — В много голяма степен.
• Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
• Човек с широка душа. — Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.
душѝш, мин. св. душѝх, мин. прич. душѝл, несв.
1. Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
душа се. — Задушавам се.
Синоними
- (същ.) психика, душевност, вътрешен мир
- (същ.) сърце, чувство, дух, темперамент, вдъхновение, живот
- (същ.) ум, съзнание, разум, мисъл
- (същ.) вдъхновител, организатор, ръководител, център
- (същ.) естество, същност, природа, натура, характер, нрав
- (същ.) чувства, мисли, съвест
- мириша, подушвам, помирисвам, понадушвам, усещам
- предусещам, предугаждам, предчувствувам, предвиждам
- задушавам, удушавам, задавям, сподавям
- потискам, потъпквам, смазвам, потушавам, мъча, гнетя, затруднявам, заглушавам
- давя
- надушвам
- хапя, ръфам
Грешни изписвания (1)
- душъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
Лични глаголни форми
Изявително наклонение
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | ду-ша | ду-шим |
| 2 лице | ду-шиш | ду-ши-те |
| 3 лице | ду-ши | ду-шат |
Минало свършено време (аорист)
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | ду-ших | ду-ших-ме |
| 2 лице | ду-ши | ду-ших-те |
| 3 лице | ду-ши | ду-ши-ха |
Минало несвършено време (имперфект)
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | ду-шех | ду-шех-ме |
| 2 лице | ду-ше-ше | ду-шех-те |
| 3 лице | ду-ше-ше | ду-ше-ха |
Минало неопределено време (перфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | душил съм | душила съм | душило съм | душили сме |
| 2 лице | душил си | душила си | душило си | душили сте |
| 3 лице | душил е | душила е | душило е | душили са |
Минало предварително време (плусквамперфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | бях душил | бях душила | бях душило | бяхме душили |
| 2 лице | беше душил | беше душила | беше душило | бяхте душили |
| 3 лице | беше душил | беше душила | беше душило | бяха душили |
Бъдеще време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | ще душа | ще душим |
| 2 лице | ще душиш | ще душите |
| 3 лице | ще души | ще душат |
Бъдеще предварително време
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | ще съм душил | ще съм душила | ще съм душило | ще сме душили |
| 2 лице | ще си душил | ще си душила | ще си душило | ще сте душили |
| 3 лице | ще е душил | ще е душила | ще е душило | ще са душили |
Бъдеще време в миналото
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | щях да душа | щяхме да душим |
| 2 лице | щеше да душиш | щяхте да душите |
| 3 лице | щеше да души | щяха да душат |
Бъдеще предварително време в миналото
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | щях да съм душил | щях да съм душила | щях да съм душило | щяхме да сме душили |
| 2 лице | щеше да си душил | щеше да си душила | щеше да си душило | щяхте да сте душили |
| 3 лице | щеше да е душил | щеше да е душила | щеше да е душило | щяха да са душили |
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | душел съм | душела съм | душело съм | душели сме |
| 2 лице | душел си | душела си | душело си | душели сте |
| 3 лице | ||||
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | душил съм | душила съм | душило съм | душили сме |
| 2 лице | душил си | душила си | душило си | душили сте |
| 3 лице | ||||
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | бил съм душил | била съм душила | било съм душило | били сме душили |
| 2 лице | бил си душил | била си душила | било си душило | били сте душили |
| 3 лице | ||||
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | щял съм да душа | щяла съм да душа | щяло съм да душа | щели сме да душим |
| 2 лице | щял си да душиш | щяла си да душиш | щяло си да душиш | щели сте да душите |
| 3 лице | ||||
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | щял съм да съм душил | щяла съм да съм душила | щяло съм да съм душило | щели сме да сме душили |
| 2 лице | щял си да си душил | щяла си да си душила | щяло си да си душило | щели сте да сте душили |
| 3 лице | ||||
Условно наклонение
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | бих душил | бих душила | бих душило | бихме душили |
| 2 лице | би душил | би душила | би душило | бихте душили |
| 3 лице | би душил | би душила | би душило | биха душили |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| ду-ши | ду-ше-те |
Причастия (отглаголни прилагателни)
Минало страдателно причастие
| единствено число | мъжки род | ду-шен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ду-ше-ния | ||
| пълен член | ду-ше-ни-ят | ||
| женски род | ду-ше-на | ||
| членувано | ду-ше-на-та | ||
| среден род | ду-ше-но | ||
| членувано | ду-ше-но-то | ||
| множествено число | ду-ше-ни | ||
| членувано | ду-ше-ни-те | ||
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | мъжки род | ду-шил | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ду-ши-лия | ||
| пълен член | ду-ши-ли-ят | ||
| женски род | ду-ши-ла | ||
| членувано | ду-ши-ла-та | ||
| среден род | ду-ши-ло | ||
| членувано | ду-ши-ло-то | ||
| множествено число | ду-ши-ли | ||
| членувано | ду-ши-ли-те | ||
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | мъжки род | ду-шел |
|---|---|---|
| женски род | ду-ше-ла | |
| среден род | ду-ше-ло | |
| множествено число | ду-ше-ли | |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | мъжки род | ду-шещ | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ду-ше-щия | ||
| пълен член | ду-ше-щи-ят | ||
| женски род | ду-ше-ща | ||
| членувано | ду-ше-ща-та | ||
| среден род | ду-ше-що | ||
| членувано | ду-ше-що-то | ||
| множествено число | ду-ше-щи | ||
| членувано | ду-ше-щи-те | ||
Деепричастие (отглаголно наречие)
3.
ду̀ша
—
преходен глагол от несвършен вид
(тип 176ati)
Значение
ду̀шиш, мин. св. ду̀ших и душѝх, мин. прич. ду̀шил и душѝл, несв.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.
мн. душѝ, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
• Бера душа. — Разг. Умирам.
• Вадя душата (на някого). — Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
• В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
• Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
• Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
• Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
• Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
• До дъното на душата си. — Дълбоко.
• За душата. — Разг. За свое удоволствие.
• Изкривявам си/кривя си душата. — Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
• Излиза ми/изскача ми душата. — Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
• Лежи ми на душата. — Разг. Много ми харесва.
• Напълвам душата (на някого). — Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
• Нося душа под наем. — Разг. Много слаб, много болнав съм.
• От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
• От дъното на душата си. — В много голяма степен.
• Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
• Човек с широка душа. — Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.
душѝш, мин. св. душѝх, мин. прич. душѝл, несв.
1. Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
душа се. — Задушавам се.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.
мн. душѝ, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
• Бера душа. — Разг. Умирам.
• Вадя душата (на някого). — Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
• В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
• Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
• Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
• Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
• Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
• До дъното на душата си. — Дълбоко.
• За душата. — Разг. За свое удоволствие.
• Изкривявам си/кривя си душата. — Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
• Излиза ми/изскача ми душата. — Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
• Лежи ми на душата. — Разг. Много ми харесва.
• Напълвам душата (на някого). — Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
• Нося душа под наем. — Разг. Много слаб, много болнав съм.
• От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
• От дъното на душата си. — В много голяма степен.
• Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
• Човек с широка душа. — Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.
душѝш, мин. св. душѝх, мин. прич. душѝл, несв.
1. Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
душа се. — Задушавам се.
Синоними
- (същ.) психика, душевност, вътрешен мир
- (същ.) сърце, чувство, дух, темперамент, вдъхновение, живот
- (същ.) ум, съзнание, разум, мисъл
- (същ.) вдъхновител, организатор, ръководител, център
- (същ.) естество, същност, природа, натура, характер, нрав
- (същ.) чувства, мисли, съвест
- мириша, подушвам, помирисвам, понадушвам, усещам
- предусещам, предугаждам, предчувствувам, предвиждам
- задушавам, удушавам, задавям, сподавям
- потискам, потъпквам, смазвам, потушавам, мъча, гнетя, затруднявам, заглушавам
- давя
- надушвам
- хапя, ръфам
Грешни изписвания (1)
- душъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
Лични глаголни форми
Изявително наклонение
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | ду-ша | ду-шим |
| 2 лице | ду-шиш | ду-ши-те |
| 3 лице | ду-ши | ду-шат |
Минало свършено време (аорист)
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | ду-ших | ду-ших-ме |
| 2 лице | ду-ши | ду-ших-те |
| 3 лице | ду-ши | ду-ши-ха |
Минало несвършено време (имперфект)
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | ду-шах | ду-шах-ме |
| 2 лице | ду-ше-ше | ду-шах-те |
| 3 лице | ду-ше-ше | ду-ша-ха |
Минало неопределено време (перфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | душил съм | душила съм | душило съм | душили сме |
| 2 лице | душил си | душила си | душило си | душили сте |
| 3 лице | душил е | душила е | душило е | душили са |
Минало предварително време (плусквамперфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | бях душил | бях душила | бях душило | бяхме душили |
| 2 лице | беше душил | беше душила | беше душило | бяхте душили |
| 3 лице | беше душил | беше душила | беше душило | бяха душили |
Бъдеще време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | ще душа | ще душим |
| 2 лице | ще душиш | ще душите |
| 3 лице | ще души | ще душат |
Бъдеще предварително време
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | ще съм душил | ще съм душила | ще съм душило | ще сме душили |
| 2 лице | ще си душил | ще си душила | ще си душило | ще сте душили |
| 3 лице | ще е душил | ще е душила | ще е душило | ще са душили |
Бъдеще време в миналото
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | щях да душа | щяхме да душим |
| 2 лице | щеше да душиш | щяхте да душите |
| 3 лице | щеше да души | щяха да душат |
Бъдеще предварително време в миналото
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | щях да съм душил | щях да съм душила | щях да съм душило | щяхме да сме душили |
| 2 лице | щеше да си душил | щеше да си душила | щеше да си душило | щяхте да сте душили |
| 3 лице | щеше да е душил | щеше да е душила | щеше да е душило | щяха да са душили |
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | душал съм | душала съм | душало съм | душали сме |
| 2 лице | душал си | душала си | душало си | душали сте |
| 3 лице | ||||
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | душил съм | душила съм | душило съм | душили сме |
| 2 лице | душил си | душила си | душило си | душили сте |
| 3 лице | ||||
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | бил съм душил | била съм душила | било съм душило | били сме душили |
| 2 лице | бил си душил | била си душила | било си душило | били сте душили |
| 3 лице | ||||
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | щял съм да душа | щяла съм да душа | щяло съм да душа | щели сме да душим |
| 2 лице | щял си да душиш | щяла си да душиш | щяло си да душиш | щели сте да душите |
| 3 лице | ||||
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | щял съм да съм душил | щяла съм да съм душила | щяло съм да съм душило | щели сме да сме душили |
| 2 лице | щял си да си душил | щяла си да си душила | щяло си да си душило | щели сте да сте душили |
| 3 лице | ||||
Условно наклонение
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | бих душил | бих душила | бих душило | бихме душили |
| 2 лице | би душил | би душила | би душило | бихте душили |
| 3 лице | би душил | би душила | би душило | биха душили |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| ду-ши | ду-ше-те |
Причастия (отглаголни прилагателни)
Минало страдателно причастие
| единствено число | мъжки род | ду-шен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ду-ше-ния | ||
| пълен член | ду-ше-ни-ят | ||
| женски род | ду-ше-на | ||
| членувано | ду-ше-на-та | ||
| среден род | ду-ше-но | ||
| членувано | ду-ше-но-то | ||
| множествено число | ду-ше-ни | ||
| членувано | ду-ше-ни-те | ||
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | мъжки род | ду-шил | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ду-ши-лия | ||
| пълен член | ду-ши-ли-ят | ||
| женски род | ду-ши-ла | ||
| членувано | ду-ши-ла-та | ||
| среден род | ду-ши-ло | ||
| членувано | ду-ши-ло-то | ||
| множествено число | ду-ши-ли | ||
| членувано | ду-ши-ли-те | ||
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | мъжки род | ду-шал |
|---|---|---|
| женски род | ду-ша-ла | |
| среден род | ду-ша-ло | |
| множествено число | ду-ша-ли | |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | мъжки род | ду-шащ | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ду-ша-щия | ||
| пълен член | ду-ша-щи-ят | ||
| женски род | ду-ша-ща | ||
| членувано | ду-ша-ща-та | ||
| среден род | ду-ша-що | ||
| членувано | ду-ша-що-то | ||
| множествено число | ду-ша-щи | ||
| членувано | ду-ша-щи-те | ||
Деепричастие (отглаголно наречие)
4. душа — ед. ч. непълен член
душа е производна форма на душ (ед. ч. непълен член).
5. душа — бройна форма
душа е производна форма на душ (бройна форма).