давя

Речник на българския език

да̀вя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

да̀виш, мин. св. да̀вих и давѝх, мин. прич. да̀вил и давѝл, несв.
1. Кого, какво. Чрез топене във вода или друга течност се стремя да умъртвя. Натисна силно главата му под водата и започна да го дави.
2. Кого, какво. Стискам силно за гърлото, за да умъртвя; душа. Кучето давеше лисицата и не ѝ позволяваше да се обърне.
3. Кого, какво. Причинявам затруднено дишане, задушавам. Тежкият дим я давеше.
4. Прен. Какво. Потискам някакво чувство или го надмогвам. Давеше скръбта си с алкохол и дълги разговори.
давя се. 1. — Потъвам в течност и се задушавам от липсата на въздух. Попадна във водовъртеж и започна да се дави.
2. Не мога да поемам въздух, задушавам се. Давеше се от лютивия дим.
3. Разг. Не мога да дишам поради поемането на много храна наведнъж; задавям се. Бебето гълташе лакомо и се давеше.
4. Боричкам се, като притискам. Кучетата се давеха на двора.

Грешни изписвания (1)

  • давъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице да-вя да-вим
2 лице да-виш да-ви-те
3 лице да-ви да-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице да-вих да-вих-ме
2 лице да-ви да-вих-те
3 лице да-ви да-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице да-вех да-вех-ме
2 лице да-ве-ше да-вех-те
3 лице да-ве-ше да-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице давил съм давила съм давило съм давили сме
2 лице давил си давила си давило си давили сте
3 лице давил е давила е давило е давили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях давил бях давила бях давило бяхме давили
2 лице беше давил беше давила беше давило бяхте давили
3 лице беше давил беше давила беше давило бяха давили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще давя ще давим
2 лице ще давиш ще давите
3 лице ще дави ще давят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм давил ще съм давила ще съм давило ще сме давили
2 лице ще си давил ще си давила ще си давило ще сте давили
3 лице ще е давил ще е давила ще е давило ще са давили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да давя щяхме да давим
2 лице щеше да давиш щяхте да давите
3 лице щеше да дави щяха да давят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм давил щях да съм давила щях да съм давило щяхме да сме давили
2 лице щеше да си давил щеше да си давила щеше да си давило щяхте да сте давили
3 лице щеше да е давил щеше да е давила щеше да е давило щяха да са давили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице давел съм давела съм давело съм давели сме
2 лице давел си давела си давело си давели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице давил съм давила съм давило съм давили сме
2 лице давил си давила си давило си давили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм давил била съм давила било съм давило били сме давили
2 лице бил си давил била си давила било си давило били сте давили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да давя щяла съм да давя щяло съм да давя щели сме да давим
2 лице щял си да давиш щяла си да давиш щяло си да давиш щели сте да давите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм давил щяла съм да съм давила щяло съм да съм давило щели сме да сме давили
2 лице щял си да си давил щяла си да си давила щяло си да си давило щели сте да сте давили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих давил бих давила бих давило бихме давили
2 лице би давил би давила би давило бихте давили
3 лице би давил би давила би давило биха давили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
да-ви да-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род да-вен
непълен член да-ве-ния
пълен член да-ве-ни-ят
женски род да-ве-на
членувано да-ве-на-та
среден род да-ве-но
членувано да-ве-но-то
множествено число да-ве-ни
членувано да-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род да-вил
непълен член да-ви-лия
пълен член да-ви-ли-ят
женски род да-ви-ла
членувано да-ви-ла-та
среден род да-ви-ло
членувано да-ви-ло-то
множествено число да-ви-ли
членувано да-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род да-вел
женски род да-ве-ла
среден род да-ве-ло
множествено число да-ве-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род да-вещ
непълен член да-ве-щия
пълен член да-ве-щи-ят
женски род да-ве-ща
членувано да-ве-ща-та
среден род да-ве-що
членувано да-ве-що-то
множествено число да-ве-щи
членувано да-ве-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

да-вей-ки