давел

Речник на българския език

1. давел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

давел е производна форма на давя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. давел — мин. деят. несв. прич. м. р.

давел е производна форма на давя (мин. деят. несв. прич. м. р.).