ръководител

Речник на българския език

ръководѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

ръководителят, ръководителя, мн. ръководители, м. Човек, който ръководи.прил. ръководителски, ръководителска, ръководителско, мн. ръководителски.

Грешни изписвания (15)

  • раководител
  • раководитил
  • раковудител
  • раковудитил
  • ракуводител
  • ракуводитил
  • ракувудител
  • ракувудитил
  • ръководитил
  • ръковудител
  • ръковудитил
  • ръкуводител
  • ръкуводитил
  • ръкувудител
  • ръкувудитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-ко-во-ди-тел
непълен член ръ-ко-во-ди-те-ля
пълен член ръ-ко-во-ди-те-лят
мн.ч. ръ-ко-во-ди-те-ли
членувано ръ-ко-во-ди-те-ли-те
бройна форма ръ-ко-во-ди-те-ли
звателна форма ръ-ко-во-ди-те-лю