1.
главата̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
главата̀рят, главата̀ря, мн. главата̀ри, м.
1. Остар. Водач, предводител, вожд.
2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на спонтанно образувана група от хора, които предприемат незаконно действие. Ето, този им е главатарят!
1. Остар. Водач, предводител, вожд.
2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на спонтанно образувана група от хора, които предприемат незаконно действие. Ето, този им е главатарят!
Синоними
Грешни изписвания (3)
- главътар
- глъватар
- глъвътар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гла-ва-тар | |
|---|---|---|
| непълен член | гла-ва-та-ря | |
| пълен член | гла-ва-та-рят | |
| мн.ч. | гла-ва-та-ри | |
| членувано | гла-ва-та-ри-те | |
| бройна форма | гла-ва-та-ри | |
| звателна форма | гла-ва-та-рю | |
2.
Главата̀р
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Главътар
- Глъватар
- Глъвътар