байрактар

Речник на българския език

байракта̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

байракта̀рят, байракта̀ря, мн. байракта̀ри, м.
1. Остар. Знаменосец.
2. Прен. Разг. Главатар, водач.

Грешни изписвания (3)

  • байръктар
  • бъйрактар
  • бъйръктар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бай-рак-тар
непълен член бай-рак-та-ря
пълен член бай-рак-та-рят
мн.ч. бай-рак-та-ри
членувано бай-рак-та-ри-те
бройна форма бай-рак-та-ри
звателна форма бай-рак-та-рю