нача̀лник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. нача̀лници, м. Длъжностно лице, което ръководи някаква служба. Началник-влак.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- началнек
- нъчалнек
- нъчалник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-чал-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | на-чал-ни-ка | |
| пълен член | на-чал-ни-кът | |
| мн.ч. | на-чал-ни-ци | |
| членувано | на-чал-ни-ци-те | |
| бройна форма | на-чал-ни-ци | |
| звателна форма | на-чал-ни-ко | |