пълково̀дец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. пълководци, м.
1. Човек, който ръководи войска; военачалник.
2. Човек, който е голям стратег, умее да води войските към победа. Анибал е велик пълководец.
1. Човек, който ръководи войска; военачалник.
2. Човек, който е голям стратег, умее да води войските към победа. Анибал е велик пълководец.
Грешни изписвания (7)
- палководец
- палководиц
- палкуводец
- палкуводиц
- пълководиц
- пълкуводец
- пълкуводиц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пъл-ко-во-дец | |
|---|---|---|
| непълен член | пъл-ко-во-де-ца | |
| пълен член | пъл-ко-во-де-цът | |
| мн.ч. | пъл-ко-вод-ци | |
| членувано | пъл-ко-вод-ци-те | |
| бройна форма | пъл-ко-вод-ци | |
| звателна форма | пъл-ко-во-де-цо | |