стратег

Речник на българския език

стратѐг съществително име, мъжки род (тип 15a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • стратек
  • стрътек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-тег
непълен член стра-те-га
пълен член стра-те-гът
мн.ч. стра-те-зи
членувано стра-те-зи-те
бройна форма стра-те-зи
звателна форма