командир

Речник на българския език

командѝр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. командѝри м.
1. Ръководител на войскова единица. Командир на полк.
2. Ръководител на група, сформирана за някаква дейност, или на колектив.

Грешни изписвания (3)

  • комъндир
  • кумандир
  • кумъндир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ман-дир
непълен член ко-ман-ди-ра
пълен член ко-ман-ди-рът
мн.ч. ко-ман-ди-ри
членувано ко-ман-ди-ри-те
бройна форма ко-ман-ди-ри
звателна форма ко-ман-ди-ре