генерал

Речник на българския език

1. генера̀л съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. генера̀ли, м. Висше офицерско звание, а също и лице, което има това звание.
прил. генера̀лски, генера̀лска, генера̀лско, мн. генера̀лски. Генералска униформа.

Грешни изписвания (3)

  • генирал
  • гинерал
  • гинирал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-не-рал
непълен член ге-не-ра-ла
пълен член ге-не-ра-лът
мн.ч. ге-не-ра-ли
членувано ге-не-ра-ли-те
бройна форма ге-не-ра-ли
звателна форма ге-не-ра-ле

2. Генера̀л географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Генирал
  • Гинерал
  • Гинирал