военача̀лник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. военача̀лници, м. Началник на войска, командир.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- военачалнек
- военъчалнек
- военъчалник
- воиначалнек
- воиначалник
- воинъчалнек
- воинъчалник
- вуеначалнек
- вуеначалник
- вуенъчалнек
- вуенъчалник
- вуиначалнек
- вуиначалник
- вуинъчалнек
- вуинъчалник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | во-е-на-чал-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | во-е-на-чал-ни-ка | |
| пълен член | во-е-на-чал-ни-кът | |
| мн.ч. | во-е-на-чал-ни-ци | |
| членувано | во-е-на-чал-ни-ци-те | |
| бройна форма | во-е-на-чал-ни-ци | |
| звателна форма | во-е-на-чал-ни-ко | |