военачалник

Речник на българския език

военача̀лник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. военача̀лници, м. Началник на войска, командир.

Грешни изписвания (15)

  • военачалнек
  • военъчалнек
  • военъчалник
  • воиначалнек
  • воиначалник
  • воинъчалнек
  • воинъчалник
  • вуеначалнек
  • вуеначалник
  • вуенъчалнек
  • вуенъчалник
  • вуиначалнек
  • вуиначалник
  • вуинъчалнек
  • вуинъчалник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-е-на-чал-ник
непълен член во-е-на-чал-ни-ка
пълен член во-е-на-чал-ни-кът
мн.ч. во-е-на-чал-ни-ци
членувано во-е-на-чал-ни-ци-те
бройна форма во-е-на-чал-ни-ци
звателна форма во-е-на-чал-ни-ко