войн

Речник на българския език

войн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

во̀йнът, во̀йна, мн. во̀йни, м. Воин.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. войн
непълен член вой-на
пълен член вой-нът
мн.ч. вой-ни
членувано вой-ни-те
бройна форма вой-на
звателна форма