война

Речник на българския език

1. война̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. войнѝ, ж.
1. Въоръжена борба между държави, народи или между групировки вътре в една държава. Втората световна война. Гражданска война.
2. Прен. Остър конфликт, ожесточена разправия между отделни лица, групи. Не можеш да си представиш каква война се води между началниците в нашето учреждение.
3. Прен. Борба. Обявяваме война на болестите.

Грешни изписвания (3)

  • войнъ
  • вуйна
  • вуйнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вой-на
членувано вой-на-та
мн.ч. вой-ни
членувано вой-ни-те
звателна форма

2. война — ед. ч. непълен член

война е производна форма на войн (ед. ч. непълен член).

3. война — бройна форма

война е производна форма на войн (бройна форма).