схватка

Речник на българския език

схва̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. схва̀тки, ж.
1. Стълкновение по време на бой, сражение или състезание.
2. Прен. Остър спор. Словесна схватка.

Грешни изписвания (3)

  • сфатка
  • сфаткъ
  • схваткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. схват-ка
членувано схват-ка-та
мн.ч. схват-ки
членувано схват-ки-те
звателна форма