разпра

Речник на българския език

ра̀зпра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разпри, ж. Кавга, спор, разправия, свада.

Грешни изписвания (1)

  • разпръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ра
членувано раз-п-ра-та
мн.ч. раз-п-ри
членувано раз-п-ри-те
звателна форма