караница

Речник на българския език

ка̀раница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ка̀раници, ж. Разг. Кавга, свада. Всеки ден слушам караниците им.

Грешни изписвания (7)

  • каранеца
  • каранецъ
  • караницъ
  • карънеца
  • карънецъ
  • каръница
  • каръницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ра-ни-ца
членувано ка-ра-ни-ца-та
мн.ч. ка-ра-ни-ци
членувано ка-ра-ни-ци-те
звателна форма