пререкание

Речник на българския език

пререка̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. пререкания, ср. Спор, караница.

Грешни изписвания (3)

  • прерикание
  • прирекание
  • пририкание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ре-ка-ние
членувано пре-ре-ка-ни-е-то
мн.ч. пре-ре-ка-ния
членувано пре-ре-ка-ни-я-та