кавга

Речник на българския език

кавга̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кавгѝ, ж. Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга.

Грешни изписвания (3)

  • кавгъ
  • къвга
  • къвгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кав-га
членувано кав-га-та
мн.ч. кав-ги
членувано кав-ги-те
звателна форма