бъркотия

Речник на българския език

бъркотѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. бъркотѝи, ж. Само ед. или само мн. Суматоха, неразбория, безредие.

Грешни изписвания (7)

  • баркотиъ
  • баркотия
  • баркутиъ
  • баркутия
  • бъркотиъ
  • бъркутиъ
  • бъркутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бър-ко-тия
членувано бър-ко-ти-я-та
мн.ч. бър-ко-тии
членувано бър-ко-ти-и-те
звателна форма