свада

Речник на българския език

сва̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. свади, ж. Разг. Шумна караница; скандал. Предизвиквам свади.

Грешни изписвания (1)

  • свадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сва-да
членувано сва-да-та
мн.ч. сва-ди
членувано сва-ди-те
звателна форма