спречкване

Речник на българския език

спрѐчкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спречквани
  • спречквъне
  • спречквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спреч-к-ва-не
членувано спреч-к-ва-не-то
мн.ч. спреч-к-ва-ния
членувано спреч-к-ва-ни-я-та