скарване

Речник на българския език

ска̀рване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • скарвани
  • скарвъне
  • скарвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скар-ва-не
членувано скар-ва-не-то
мн.ч. скар-ва-ния
членувано скар-ва-ни-я-та