разправия

Речник на българския език

разправѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. разправии, ж. Караница, спор, разправа.

Грешни изписвания (4)

  • разправиъ
  • разпръвия
  • ръзправия
  • ръзпръвия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ра-вия
членувано раз-п-ра-ви-я-та
мн.ч. раз-п-ра-вии
членувано раз-п-ра-ви-и-те
звателна форма