дандания

Речник на българския език

данданѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. данданѝи, ж. Разг. Голям шум, неразбория, глъчка, обикновено на публично място.

Грешни изписвания (7)

  • данданиъ
  • дандъниъ
  • дандъния
  • дънданиъ
  • дъндания
  • дъндъниъ
  • дъндъния

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дан-да-ния
членувано дан-да-ни-я-та
мн.ч. дан-да-нии
членувано дан-да-ни-и-те
звателна форма