крясък

Речник на българския език

кря̀сък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. кря̀съци, (два) кря̀съка, м. Остър пронизителен единичен вик, издаван от някои птици, животни или от човек. Птицата излетя с крясък.

Грешни изписвания (1)

  • крясак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кря-сък
непълен член кря-съ-ка
пълен член кря-съ-кът
мн.ч. кря-съ-ци
членувано кря-съ-ци-те
бройна форма кря-съ-ка
звателна форма