рев

Речник на българския език

рев — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ревът, рева, мн. ревове, (два) рева, м. Реване.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • реф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рев
непълен член ре-ва
пълен член ре-вът
мн.ч. ре-во-ве
членувано ре-во-ве-те
бройна форма ре-ва
звателна форма —

Връзки