плач

Речник на българския език

плач съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

плачъ̀т, плача̀, мн. плачовѐ, (два) пла̀ча, м.
1. Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със сълзи. Детски плач.
2. Прен. Звуци, шумове, които приличат на човешки стонове. Плачът на гората. Плач на цигулка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плач
непълен член пла-ча
пълен член пла-чът
мн.ч. пла-чо-ве
членувано пла-чо-ве-те
бройна форма пла-ча
звателна форма