вопъл

Речник на българския език

во̀пъл — съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. во̀пли, (два) во̀пъла, м. Плач, стенание, вик.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • вопал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-пъл
непълен член во-пъ-ла
пълен член во-пъ-лът
мн.ч. воп-ли
членувано воп-ли-те
бройна форма во-пъ-ла
звателна форма —

Връзки