оплакване

Речник на българския език

опла̀кване — съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. опла̀квания, ср.
1. Само ед. Плач по мъртвец.
2. Възражение, жалба. Правя оплакване. Пиша оплакване.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • оплаквани
  • оплаквъне
  • оплаквъни
  • уплакване
  • уплаквани
  • уплаквъне
  • уплаквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-лак-ва-не
членувано оп-лак-ва-не-то
мн.ч. оп-лак-ва-ния
членувано оп-лак-ва-ни-я-та

Връзки