тъжба

Речник на българския език

тъ̀жба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тъ̀жби, ж. Остар. Писмено оплакване по някакъв повод, изпратено до съдебна инстанция или друго учреждение; жалба.

Грешни изписвания (1)

  • тъжбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъж-ба
членувано тъж-ба-та
мн.ч. тъж-би
членувано тъж-би-те
звателна форма