съдѐбен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
съдѐбна, съдѐбно, мн. съдѐбни, прил. Който е свързан със съд и с разрешаване на дела. Съдебен процес. Съдебна зала.
• Съдебен заседател. — Избирано лице, което участва при разглеждане на дела в съд.
• Съдебна медицина. — Дял от медицината, изучаващ случаите, свързани с насилие.
• Съдебен заседател. — Избирано лице, което участва при разглеждане на дела в съд.
• Съдебна медицина. — Дял от медицината, изучаващ случаите, свързани с насилие.
Грешни изписвания (3)
- садебен
- садебин
- съдебин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съ-де-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съ-деб-ния | ||
| пълен член | съ-деб-ни-ят | ||
| ж. р. | съ-деб-на | ||
| членувано | съ-деб-на-та | ||
| ср. р. | съ-деб-но | ||
| членувано | съ-деб-но-то | ||
| мн. ч. | съ-деб-ни | ||
| членувано | съ-деб-ни-те | ||