иск

Речник на българския език

иск съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ѝскът, ѝска, мн. ѝскове, (два) ѝска, м. Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. Оттеглям иск.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иск
непълен член ис-ка
пълен член ис-кът
мн.ч. ис-ко-ве
членувано ис-ко-ве-те
бройна форма ис-ка
звателна форма