ревандикация

Речник на българския език

ревандикация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ревандикациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ван-ди-ка-ция
членувано ре-ван-ди-ка-ци-я-та
мн.ч. ре-ван-ди-ка-ции
членувано ре-ван-ди-ка-ци-и-те
звателна форма