процес

Речник на българския език

процѐс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. процеси, (два) процеса, м.
1. Последователна смяна на състоянието в развитието на нещо; ход, развой. Учебен процес.
2. Прогресираща болест. Възпалителен процес.
3. Спец. Ред за провеждане на съдебно дело и самото дело. Съдебен процес.

Грешни изписвания (1)

  • пруцес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-цес
непълен член про-це-са
пълен член про-це-сът
мн.ч. про-це-си
членувано про-це-си-те
бройна форма про-це-са
звателна форма