прогрес

Речник на българския език

1. прогрѐс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Движение напред, усъвършенстване в процеса на развитие; напредък.

Грешни изписвания (1)

  • пругрес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прог-рес
непълен член прог-ре-са
пълен член прог-ре-сът
мн.ч. прог-ре-си
членувано прог-ре-си-те
бройна форма прог-ре-са
звателна форма

2. Прогрѐс географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Пругрес