възход

Речник на българския език

възхо̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Непрекъснато развитие напред; подем. Той е във възход.

Грешни изписвания (2)

  • вазхот
  • възхот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ход
непълен член въз-хо-да
пълен член въз-хо-дът
мн.ч. въз-хо-ди
членувано въз-хо-ди-те
бройна форма въз-хо-да
звателна форма