успех

Речник на българския език

успѐх съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. успѐхи, (два) успѐха, м.
1. Постигане на цел; прогрес, сполука. Успех в бизнеса. Имам успех. Нямам успех в любовта. Успехи в кариерата.
2. Обществено признание, одобрение, прослава. Филмът има голям успех. Певицата гастролира с голям успех. Жъна успехи.
3. Степен на овладяване на знания, изразена в оценки. Слаб успех. Висок успех.
4. Сполука, победа, слава. Той има успехи пред жените.

Грешни изписвания (1)

  • оспех

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-пех
непълен член ус-пе-ха
пълен член ус-пе-хът
мн.ч. ус-пе-хи
членувано ус-пе-хи-те
бройна форма ус-пе-ха
звателна форма