постижение

Речник на българския език

постижѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. постижѐния, ср. Нещо, постигнато в някаква област; висок резултат, успех. Голямо постижение.

Грешни изписвания (3)

  • постежение
  • пустежение
  • пустижение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-ти-же-ние
членувано пос-ти-же-ни-е-то
мн.ч. пос-ти-же-ния
членувано пос-ти-же-ни-я-та