завоевание

Речник на българския език

завоева̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. завоева̀ния, ср. Успех, придобивка, постигната с труд, с упоритост. Завоевания в науката. Завоевания в любовта.

Грешни изписвания (7)

  • завоивание
  • завуевание
  • завуивание
  • зъвоевание
  • зъвоивание
  • зъвуевание
  • зъвуивание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-во-е-ва-ние
членувано за-во-е-ва-ни-е-то
мн.ч. за-во-е-ва-ния
членувано за-во-е-ва-ни-я-та