капита̀л — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
мн. капита̀ли, (два) капита̀ла, м.
1. Спец. Само ед. В икономиката — стойност, която носи принадена стойност в резултат от използване на наемен труд. Основен капитал. Оборотен капитал.
2. Паричен влог в банка за разлика от лихвите; главница.
3. Разг. Голяма сума пари. Искам да започна производство, но не ми стига капиталът.
4. Прен. Нещо с голяма ценност. Образованието е голям капитал. Опитът е моят капитал.
1. Спец. Само ед. В икономиката — стойност, която носи принадена стойност в резултат от използване на наемен труд. Основен капитал. Оборотен капитал.
2. Паричен влог в банка за разлика от лихвите; главница.
3. Разг. Голяма сума пари. Искам да започна производство, но не ми стига капиталът.
4. Прен. Нещо с голяма ценност. Образованието е голям капитал. Опитът е моят капитал.
Грешни изписвания (3)
- капетал
- къпетал
- къпитал
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ка-пи-тал | |
---|---|---|
непълен член | ка-пи-та-ла | |
пълен член | ка-пи-та-лът | |
мн.ч. | ка-пи-та-ли | |
членувано | ка-пи-та-ли-те | |
бройна форма | ка-пи-та-ла | |
звателна форма | — |