капитал

Речник на българския език

капита̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. капита̀ли, (два) капита̀ла, м.
1. Спец. Само ед. В икономиката — стойност, която носи принадена стойност в резултат от използване на наемен труд. Основен капитал. Оборотен капитал.
2. Паричен влог в банка за разлика от лихвите; главница.
3. Разг. Голяма сума пари. Искам да започна производство, но не ми стига капиталът.
4. Прен. Нещо с голяма ценност. Образованието е голям капитал. Опитът е моят капитал.

Грешни изписвания (3)

  • капетал
  • къпетал
  • къпитал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пи-тал
непълен член ка-пи-та-ла
пълен член ка-пи-та-лът
мн.ч. ка-пи-та-ли
членувано ка-пи-та-ли-те
бройна форма ка-пи-та-ла
звателна форма