имущество

Речник на българския език

иму̀щество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. иму̀щества, ср. Всичко, което е притежание на някого — къща, земя, вещи. При бедствието е похабено имущество за милиони левове. Нямам никакво имущество — само една чанта с дрехи.
Движимо имущество. — Имущество, което може да бъде пренасяно.
Недвижимо имущество. — Земя и сгради като собственост на някого.

Грешни изписвания (15)

  • емуштество
  • емуштеству
  • емуштиство
  • емуштиству
  • емущество
  • емуществу
  • емущиство
  • емущиству
  • имуштество
  • имуштеству
  • имуштиство
  • имуштиству
  • имуществу
  • имущиство
  • имущиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иму-щес-т-во
членувано иму-щес-т-во-то
мн.ч. иму-щес-т-ва
членувано иму-щес-т-ва-та