имот

Речник на българския език

имо̀т — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. имо̀ти, (два) имо̀та, м.
1. Само ед. Имущество, притежание на някого. Наследи много имот.
2. Къща с двор или земя с постройки. Имам имот в града и имоти на село.
прил. имо̀тен, имо̀тна, имо̀тно, мн. имо̀тни.
• Недвижими имоти. — Земя или сгради, които са имущество на някого.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • емот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. имот
непълен член имо-та
пълен член имо-тът
мн.ч. имо-ти
членувано имо-ти-те
бройна форма имо-та
звателна форма —

Връзки