владение

Речник на българския език

владѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. владѐния, ср.
1. Територия, която е под нечия власт. Обширни владения.
2. Обширен имот, който е притежание на някого. Това са частни владения.
3. Спец. Само ед. В правото — упражняване на власт върху имот, който собственикът използва лично или чрез друго лице. Влизам във владение. Упражнявам правото си на владение.

Грешни изписвания (1)

  • влъдение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вла-де-ние
членувано вла-де-ни-е-то
мн.ч. вла-де-ния
членувано вла-де-ни-я-та